Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2017 20:17 - Защо мнозина целуват ръка на финансиста Марко Рясков
Автор: 1997 Категория: Бизнес   
Прочетен: 966 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Знаменит банкер, той прави много добрини през изпълнения си с премеждия живот и издига почтеността и любовта към България над всичко
Дума 28. Април 2017 , брой: 82 Кръстю Берберов
Това име сега е позабравено, защото са минали много години, откогато току-що назначеният министър на финансите със замах решава проблем, засягащ половин България. Чиновници, учители, пощенски служители, железничари, с една дума хората на държавна издръжка, не са получавали заплати повече от три месеца. Финансовата криза засяга и нашите дипломати в чужбина. Те търпят унижението да им напомнят за неплатените наеми и неплатените телефонни услуги, а освен това и не получават редовно заплати.
И като месия идва Марко Рясков и бързо решава кризата, без да посяга на държавния бюджет или да търси заеми от чужбина (любима практика сега!). Той намира средства като сконтира* 650 млн. лева съкровищни бонове на БНБ със съгласието на Финансовия комитет на тогавашното Общество на народите. Задължава се да изплати тези средства до края на 1935 г. с постъпления от най-различни приходи на държавата. Той затяга финансовата дисциплина и прави коренна промяна на данъчната система.
И успява! С това става известен в цялата страна и в чужбина.
През 1958 г. вече бях студент и търсех квартира. Имах големия късмет да ми бъде предложено да живея в апартамента на току-що починалия акад. Димитър Дечев. Тогава се запознах с г-н Марко Рясков, който беше брат на хазяйката ми - г-жа Тодорка Дечева.
Имах безброй срещи с г-н Рясков, когото наричахме просто "Дядо Марко". От него научих много, от което най-важното беше, че човек трябва да бъде честен, достолепен, любезен и да говори само истината. Узнах за неговия интересен и пълен с премеждия живот на човек, заел достойно място в нашата най-нова история.
Но какъв действително е бил дядо Марко, всеки може да разбере от книгата: "Марко Рясков. Спомени и документи", издадена от БНБ през 2006 г.
Роден е през 1883 г. в Габрово. Учи в Априловската гимназия, а след това - в Държавното търговско училище в Свищов.
Семейството решава Марко да продължи образованието си в чужбина. Баща му и чичо му - ген. Рясков, поемат неговата издръжка поравно. Като истински габровец, генералът проучва колко точно ще струва следването и двамата му изпращат точно толкова - 150 белгийски франка - до Анверс, където е университетът.
Дядо Марко ни разказваше:
- Нямах пари да си купя една лимонада даже!
Търсейки начин да припечели нещо, той започва да прави домашните разработки и да преписва лекции за по-заможните студенти, които получавали много пари от къщи и не посещавали редовно лекциите. Това не само носи доход и затвърдява знанията на младия студент, но и дава възможност на Марко Рясков да завърши Търговския университет за две години, вместо за три, научавайки заедно с това френски и немски език.
След завръщането си в България той постъпва на работа в Кредитна банка, която всъщност е германско акционерно дружество. Не след дълго е изпратен в Германия, където две години изучава немското банково дело. После работи известно време в Българската земеделска банка - там успява да прокара ипотеката като гаранция за кредит.
През 1913 г. отново се завръща в Кредитната банка. Натрупаните знания и опит на Марко Рясков допринасят за бързото развитие на банката. Неговите усилия са насочени най-вече към тютюнопроизводството. Особено благотворно влияние оказва наложеното от него лесно получаване на кредити, чрез опростяване на формалностите по гарантирането на ипотекираната недвижимост. Това в голяма степен премахва лихварството, което е бич за най-бедните земеделски производители.
Въпреки протестите на разните прошенописци и недобросъвестни адвокати, чиновниците на Кредитната банка поемат безплатното оформяне на цялата документация за получаване на кредит.
Пак по инициатива на Марко Рясков е създадено специално законодателство за защита на интересите на вложителите.
Благодарение на всичко това Кредитната банка се развива много бързо. При капитал от 100 млн. лева банката има влогове за 2 млрд. лева!
Правилната политика и разумните действия на ръководството на банката й дават възможност да преодолее голямата финансова криза, започнала от Германия и обхванала цяла Европа през 1931 г. Тъй като банката е германска, вложителите й са обезпокоени и на 13 юли 1931 г. (понеделник) масово започват да изтеглят влоговете си.
В сряда настъпва критичен момент за Кредитната банка. Марко Рясков се разпорежда да открият допълнителни гишета и чиновниците да работят без обедна почивка. Парите в банковия трезор започват бързо да намаляват. Тогава директорът търси помощ от БНБ. Затова е нужно разрешение от министър-председателя на България Александър Малинов.
Малинов бързо разбира, че ако Кредитната банка рухне, то тя ще повлече след себе си и другите банки и затова нарежда да се съкратят всички формалности и още на следващия ден периодично започват да пристигат специалните коли на БНБ, пълни догоре с пари. Това прави силно впечатление на чакащите на опашката вложители.
В четвъртък все още има много хора. Тогава идва аптекарят Ст. Генев (роднина на Рясков) и внася 1,5 млн. лева. След него управителят на пивоварна "Братя Прошекови" внася 5 млн. лева с думите:
- Оня ден ги изтеглих, но виждам, че не е имало нужда.
Следобед касовата зала започнала да се пълни, но... с хора, връщащи влоговете си обратно!
Кредитната банка издържа този страшен изпит благодарение на своя талантлив директор.
Марко Рясков не само най-внимателно подбира кадрите, работещи в банката, но и всячески се грижи за тях. Те са най-добре заплатените в страната. Извън месечните, те получават още по три допълнителни заплати през годината. Данъците върху заплатите са поети от банката...
Кредитната банка е първият институт от частен характер, който по свой начин създава семейни добавки. Минималната годишна почивка е един месец. Банката дава възможност на всички задомени служители да купят свое жилище чрез безлихвени дългосрочни заеми.
През февруари 1935 г. му е предложено да стане управител на БНБ. Той дълго не се съгласява и се налага лично цар Борис III да се среща с него. Най-после Рясков се съгласява. Доволен, царят му казва:
- Известно ми е, че няколко пъти Ви е бил предлаган този пост и Вие всякога сте отказвали. Някои биха си счупили краката да ходатайстват за добирането си до тази висша длъжност, а Вие упорито сте откланяли правените Ви предложения, затова съм спокоен, че управлението на БНБ се поставя в сигурни ръце.
Скоро след това новият управител на БНБ е включен в състава на делегация, която да защитава интересите на страната пред Комитета на носителите на предвоенните ни заеми, в който влизат представители на Англия, Франция, Холандия, Белгия и Швейцария. Комитетът се ръководи от световноизвестния сър Остин Чембърлейн, бивш външен министър на Англия.
По време на заседанието на комитета нашият представител Марко Рясков документирано излага фактическата невъзможност засега нашата държава да изплаща задълженията ни по предвоенните заеми на България. Изведнъж Чембърлейн безцеремонно прекъсва представителя на БНБ с думите, че той имал други данни за нашите валутни постъпления. Тогава Рясков, дълбоко обиден от съмнението в неговата почтеност, възмутено става и казва, че при това положение нашата делегация ще напусне заседанието.
Настъпва объркване. Чембърлейн е смутен и дава 15 минути почивка. Нашите делегати упрекват Рясков в невъздържаност. Единствено българският пълномощен министър в Англия поздравява Рясков, казвайки:
- Чембърлейн ще се върне и ще продължи разговорите, защото се страхува, че ще загуби мястото си, тъй като сега той е материално затруднен.
Така и става. След почивката българската делегация взема инициативата и успява да договори България да изплаща само 12% от нашите задължения във валута, а останалите 88% да се депозират в БНБ в левове до настъпването на възможност за трансфериране в чужда валута.
На връщане в страната Марко Рясков успява да договори износ на наши стоки в Германия и Австрия, най-вече на застоял тютюн от предишните 1931-1933 г. реколти и десертно грозде срещу внос на машини и съоръжения.
През 1942 г., верен на своя принцип да бъде аполитичен и да не участва в никакви партии, Рясков отказва на министър-председателя Богдан Филов и на цар Борис III да стане пълномощен министър в Германия. Той на два пъти отказва аудиенция на цар Борис с мотива, че е настинал и се страхува да не зарази и него.
Борис никога не забравя този отказ. Марко Рясков не одобрява хитлеризма и нацистките прояви в България. За своята аполитичност самият Рясков казва:
- Винаги съм избягвал намеса в нашите, за жалост, нерадостни политически разпри...
Като министър на финансите той командирова банкови специалисти, архитекти и строителни инженери, за да се запознаят със сградите, архитектурата, интериора и функционалната структура на много европейски банки. На 20.Х.1935 г. той, в качеството си на министър, полага основния камък на сградата на БНБ.
И днес, след повече от 80 години, това е, може би, най-красивата и най-функционалната сграда в центъра на София. При нейното строителство, както и за оформянето на Съдебната палата, по негово лично разпореждане не са пестени средства за външното и за вътрешното архитектурно разкрасяване на тези представителни здания на нашата столица. Дори някои местни производители го упреквали, че не използвал в строителството български материали и че не се държал като истински габровец и харчел много пари...
В спомените на Марко Рясков не се споменава, че през 1940 г. той е бил пратеник на българското правителство във връзка с въпроса по връщането на Южна Добруджа на България. За този факт неговият син д-р Сава Рясков е намерил документи в немските архиви.
През 1941 г. Рясков съдейства на Софийската община да изкупи от Белгийското трамвайно дружество трамвайния транспорт на столицата и то на много изгодна цена. За тази цел той склонява за помощ председателят на УС на Дойче банк Херман Абс. Тогава Белгия вече е окупирана от Германия.
Огромна е заслугата на г-н Рясков за получаване на завещанието на богатия свищовлия Димитър Ценов в полза на Свищовското търговско училище, с което му се дава възможност да се превърне във висш институт.
След 9.Х.1944 г. Марко Рясков е задържан от ДС и в продължение на една година е разпитван. (Д-р Сава Рясков прилага протоколите на разпитите в упоменатата по-горе книга).
И най-неочаквано е освободен по настояване на съветските окупационни власти. И още по-неочаквано е възстановен като директор на Кредитната банка, която след войната е станала собственост на СССР. Рясков бързо се сработва с руското ръководство на банката, която успешно започва да работи в новите социални условия. Той хвали руснаците, че са много добри финансисти.
През 1946 г., по личното настояване на министър-председателя Георги Димитров, Марко Рясков е назначен за съветник във Върховната стопанска камара. Г. Димитров помолил да предадат на Марко Рясков, че ако не е бил толкова нужен на СССР, той би го взел за свой личен финансов съветник.
Освен като знаменит финансист Марко Рясков е много известен и със своята благотворителна дейност. Негово дело е сегашната Детска специализирана болница за долекуване на белодробни болести край Трявна с 600 легла. Започната със средства на царица Йоанна, болницата струва общо около 60 млн. лева (по тогавашния курс), набавени най-вече със съдействието на г-н Рясков.
Благодарение на неговата инициативност е построен и обзаведен почивният дом за работниците от Държавната печатница в Боровец. Негова е и инициативата за образуването на фондация за построяването на почивен дом за работещите в Кредитната банка. През 1947 г. в Боровец е определено мястото и започва строежът.
Марко Рясков е инициатор на много благотворителни фондации и член на редица подобни обществени организации.
Благодарността на хората за добрините, които им е сторил, е огромна и се проявява по най-различен начин. Един от следователите, които го разпитват, му казва:
- Рядко явление: от 128 души, между които и много чиновници от Кредитната банка, които следователите са разпитвали за теб, не се намери нито един да каже лошо за теб. Напротив, всички възторжено говореха за теб...
Често по улиците го срещат хора, които той е позабравил, отправят му думи на благодарност, мнозина даже му целуват ръка!
След 40-годишна плодотворна дейност Марко Рясков се оттегля от банката на 15.ХII.1948 г., но вместо спокойни старини, принудително го изселват в Севлиево! След това решават да го "превъзпитават" и, вече почти 70-годишен, го изпращат в Белене, където прекарва 3 години.
Въпреки преживения дългогодишен тормоз, той не казва нищо лошо за тези си тежки премеждия и даже се смее:
- Като ме пускаха от Белене, дори ми се извиниха, че станала грешка...
Неговият здравословен начин на живот и чистата му съвест му позволяват да издържи на огромното физическо и морално напрежение.
Марко Рясков е известен със своите едночасови сутрешни разходки. Всяка сутрин като минава по едно и също време край кафене "Цар Освободител", отвътре се чува гръмливият глас на Трифон Кунев-Ланжелото:
- Бай Марко минава, часът е 8 без 7!
И допилите сутрешното си кафе чиновници хуквали към учрежденията.
Дядо Марко се гордееше с тази своя "слабост" и разправяше:
- Имало е друг като мен - великият математик Кант всяка сутрин минавал през чаршията и всички си сверявали часовниците по него. Една сутрин закъснявал и, за да не настъпи объркване, написал на гърба си: "Закъснение от 6 минути." На мен не ми се е налагало да пиша нещо на гърба си...
Спомените на Марко Рясков заслужават да бъдат четени, защото са изпълнени с примери на безкористно и всеотдайно служене на народ и Отечество. Примери, които биха могли да служат като морален компас на безнадеждно дезориентираните съвести на нашите съвременни общественици и политици.

х х х

Бях щастлив да общувам с дядо Марко цели пет години. Признавам, че не съм си давал сметка тогава какъв велик човек е той. Много неща научих от него. Това бяха прости житейски истини, от които е изтъкан целият ни живот.
Той говореше винаги бавно и на изискан език. Възпитаваше ни даже без приказки, а с външния си вид и поведение. Няма нищо по-достолепно от това да видиш солиден човек на 75 години винаги стегнат, изгладен, със снежнобяла риза, винаги с вратовръзка, жилетка и сако даже през лятото. Винаги гладко избръснат. Казваше ни, че ако имал вечерни срещи, се налагало да се бръсне и вечер.
За дядо Марко си спомням всяка сутрин, когато се бръсна и по негов съвет от едно време си потапям ножчето в гореща вода. Запомнил съм тази дреболия, защото върши работа, а и защото съм с "бръснарски" произход...

*сконтирам (ит.) 1. изплащам или осребрявам полица срещу една процентова отстъпка; 2. правя отстъпка в цената на стока, когато се плаща в брой или преди изтичането на уговорения срок, ако е взета на кредит; 3. прен.- отстъпвам. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032913
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031